Не, не става въпрос за мобилно приложение на телефон, което ти казва къде да пазаруваш най-изгодно маркови дрехи и обувки или кои са заведенията с най-добрата храна, или кои са най-важните културни събития в града, или в кой фризьорски салон ще получиш най-качествено и добро обслужване.

Не става въпрос и за книга със съвети как да израснеш в кариерата си, нито наръчник за по-щастлив брак, или как да станеш по-харизматична личност и да увеличиш влиянието си върху другите.

Моят лайф гид – това е Бог. Не Бог като идея или абстрактно понятие, или философска и теологична концепция. А Бог като личен Бог. Такъв е представен Той в Псалм 23.

Псалм 23:1-6

Цар Давид, който е автор на този псалм, използва две картини, които представят Бог като личен Бог.

В ПЪРВАТА КАРТИНА БОГ Е ПРЕДСТАВЕН КАТО ПАСТИР

В Стария завет картината за пастира често е използвана по отношение на връзката между царете, духовните водачи и народа като цяло. Използвана е също и за връзката между Бог и Неговия народ Израил. Тя извиква в съзнанието общностната представа. Тук обаче Бог като пастир е припознат дълбоко лично. Той не е просто водач на всички. Той е мой личен водач.

Тази дълбоко лична представа за пастир я откриваме и в поучението на Исус за Добрия пастир в Йоан 10 гл. Той вика своите овце по име (ст. 3), познава своите и те Го познават (ст. 14). И това е невероятно – да знаеш, че Бог не просто обича света, всички хора, а обича теб лично. Той е мой личен пастир.

Бог се грижи за моите нужди (ст. 1, 2). Това ми дава увереност, че няма да остана в нужда. Нашият живот се върти постоянно около нуждите, потребностите ни. Когато са незадоволени, страховете ни растат. Когато поверим живота си на Бог и Го следваме като наш лайф гид, тогава получаваме увереност и спокойствие, че нуждите ни ще бъдат задоволени.

Давид описва красива пасторална картина, която е позната на слушателите му. В ст. 2 изразът „на зелени пасбища ме успокоява“ буквално означава „на зелени пасбища ме полага да легна“. Но преводът предава точното състояние, което Давид рисува. Един автор (Филип Келър) обяснява, че много трудно можеш да накараш овцете да легнат. Кучетата се дресират за това, но овцете – не. Те трябва да са освободени от всякакъв страх, да нямат паразити и мухи, да не са притискани и бутани от други овце и трябва да са напълно сити. Картината на овце, които са се излегнали на зелената трева, след като са се наситили, за да смилат на спокойствие храната, е картина на спокойствие, сигурност, блаженство.

Това е животът с моя личен лайф гид – Бог.

Ние, съвременните хора, почти не познаваме това спокойствие. И то не защото нуждите ни не са задоволени. А защото имаме вътрешни страхове и несигурност за утрешния ден. Днес имам хляб, дом, работа, ами утре. Когато Господ е мой пастир, когато Той се грижи за мен, когато съм се оставил Той да ме води, това променя всичко.

Картината за тихите води допълва тази на зелените пасбища. Овцете се плашат да пият от бързотечащи води. Пастирите в Близкия изток отклоняват водата от потока, заграждат я, правят нещо като малко басейнче, където водата става тиха, спокойна, и там овцете отиват да утолят жаждата си. Цялата тази картина внушава мир, спокойствие, почивка, няма нещо, което да плаши, да смущава…

И идеята за почивката тук отива отвъд чисто физическата почивка. Тя се отнася най-вече за духовната. Това е картина за мира, спокойствието на душата. Колкото и да си почиваш физически, не можеш да се освободиш от онова дълбоко вътрешно безпокойство, от страховете за себе си, за децата ти, за страната ти, за града, в който живееш, за света. Това натрупано и натрупващото се безпокойство вътре в нас не може да бъде премахнато или утешено чрез развлечения, спорт, медитация, релаксация. Това е мир, който само Бог може да даде.

Моят личен лайф гид прави и още нещо. Той възстановява душата ми (ст. 3). Изразът буквално означава „възвръща“ душата ми и има двойствено значение – „възстановява“ като освежава, зарежда и „връща отново“, след като се е изгубила, отклонила, т.е. в него е заложена и идеята за покаяние.

Именно това духовно обновяване стои в основата на освежаването на живота ни. Това, от което най-много страда душата ни, са греховете ни, кривите пътеки, по които ходим. Ние често сме склонни да  се отдалечаваме от Бог. По тези криви пътеки душата ни се изтощава. Чувството за вина, обърканост, загубата на ориентация, на смисъл в живота – всичко това изцежда жизнените сили на душата. В един момент ти усещаш, че нямаш желание и сили за живот.

И точно тогава моят личен лайф гид възвръща душата ми. Прощава ми, дава ми отново шанс, дава ми ориентация, смисъл, връща любовта ми, желанието за живот, радостта ми, щастието. И не само това, Той ме води през прави пътеки. Пътеки на праведност. Защото пътищата на грях не водят до спокойствие, до ситост, до удовлетворение. Понякога сме изкушени да ходим по тях, за да получим по-бързо и лесно някои неща, защото си мислим, че имат предимства. Но правите пътеки са сигурни пътеки. Още повече, когато пред мен в тях ме води моят личен лайф гид.

Тези пътеки не са най-лесните. Те могат да минават през долината на мрачната сянка (ст. 4); през места и сезони на сенки, мрак, призраци, страхове, депресия. Това е неизбежно. Животът ни не е само зелени пасбища и тихи води. Понякога се сблъскваме и със страдание и болка.

Голямо недоразумение е да си мислим, че с Бог като личен лайф гид, ще е само весело, цветно, еуфорично. Понякога се питаме, ако Бог ме води, защо съм тук долу? Защо съм в депресия, защо загубих всичко, защо катастрофирах? Не знам дали има задоволителен отговор на тези въпроси. Аз нямам. Но има нещо, което е сигурно. Дори там долу, в долината на мрачната сянка, няма да се уплаша от зло, защото моят личен лайф гид е с мен.

Тук Давид променя лицето, в което говори за Бог. Досега е „той“, сега става „ти“. Ти си с мен! Аз няма да се уплаша! И това не е случайно. Точно в тези моменти на криза Бог най-силно се превръща от абстрактно теологично понятие в жив личен Бог, Който усещаме до себе си и на Когото можем да разчитаме. На Когото можем да възложим всичките си безпокойства, страхове, грижи.

Обещанието, уверението което Бог дава на различни места в Библията – Аз (ще) съм с теб! (Битие 28:15; Изход 3:12; 33:14, 15; Второзаконие 31:23; Исус Навин 1:5; Исая 41:10; 43:2) – сега се превръща в дълбоко лично преживяване – Ти си с мен!

Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават, защото в Твоята ръка, те не са инструмент за наказание, когато сбъркам, а с тях ме пазиш и защитаваш от врагове и опасности.

ВЪВ ВТОРАТА КАРТИНА БОГ Е ПРЕДСТАВЕН КАТО ЛИЧЕН ДОМАКИН НА ПРАЗНЕНСТВО

Тук езикът и образността се променят (ст. 5). Продължава обръщението към Бог във второ лице – „ти“. Но дистанцията се скъсява още повече и интимността се засилва. Ако картината за личен пастир говори за близост, то картината за домакин, на когото си почетен гост и в твоя чест е организирал празненство, говори за още по-голяма близост и почит.

Ето как тази картина е представена в Псалм 23.

Първо, Бог лично приготвя изобилна трапеза.

Той осигурява всичко за това щедро, изобилно, разхитително празненство. Обикновено в древността домакинът не приготвя лично той самият трапезата. Това е работа на слугите. Но в тази картина Бог върши тази слугинска работа за мен.

Второ, Бог приготвя този банкет в моя чест пред лицето на враговете ми.

Често, когато имаш много врагове, твоите близки приятели се дистанцират, за да не си спечелят и те врагове покрай теб (виж Псалм 31:11-13). Бог обаче не само не се дистанцира от мен, а пред лицето на моите врагове, които ме клеветят и атакуват, ми оказва невероятна чест. Той демонстрира Своята скъпоценна любов, без значение кой гледа. Без значение, че може да си спечели недоволството и омразата на моите врагове.

В притчата за блудния син в Лука 15:11-32 бащата прави същото и си спечелва омразата на по-големия син. Исус прави това, като сяда да яде с бирници и грешници, и спечелва омразата на фарисеите и „праведниците“ в тогавашното общество. Той отива у бирника Закхей и спечелва омразата на обществото. Отново и отново Исус го прави и накрая отблъсква фарисеите и законниците от празничната трапеза, която Бог им приготвя в Божието царство.

Но тук картината е още по-впечатляваща, защото не просто Бог отива на гости на Давид. А Давид е почетен, специален гост на Бог пред очите на враговете си.

Трето, Бог помазва главата ми с миро.

Това още повече засилва усещането за почит, която домакинът оказва на госта си. Помазването с миро е било предназначено за най-скъпите гости (Лука 7:35-50). Това означава, че Бог се отнася с изключителен респект и показва, демонстрира публично почести към мен пред лицето на моите врагове. Невероятно!

Четвърто – преливаща чашата ми прелива.

Тази метафора на изобилието отново говори за почит. Когато в древността някой много значим гост е бил на масата и отпивал глътка от чашата, веднага слугите са бързали да я долеят, допълнят. Но тук не просто чашата се допълва, тя прелива.

На пук на враждебността, на пук на агресията, на пук на тържествуването на неприятелите и обвиненията им, Бог приготвя трапеза. Точно, когато нямаш никакъв повод за радост, твоят личен домакин – Бог – ти казва, че имаш. Ти си на спокойствие и сигурност. Никой нищо не може да ти направи. Празнувай, весели се, радвай се. Враговете ти са безсилни. Бог е домакинът, а ти си негов личен почетен гост.

Финалът на този красив псалм е силно оптимистичен: „Благост и милост ще ме следват през всички дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома Господен.“

На еврейски „следвам“ е дума, която много често се среща в Псалмите, но в доста различен контекст. Тя е използвана в контекста на преследването – враговете ме преследват, гонят ме и ще ме стигнат, преследват ме, за да ме хванат. В голяма част от живота си Давид живее в постоянно бягане от преследване. Но вижте, когато той описва живота си с Бог, животът му изглежда по много различен начин. Не врагове го преследват, а благост и милост. Всъщност това, което е изглеждало като опасност, заплаха, като загуба на живот, на имот, на спокойствие, всичко  това, което изглежда като смъртна опасност, която го преследва, се оказва благост и милост. През цялото това време Божията благост и милост са били с него.

Често сме склонни да виждаме злините и жестокостта в живота си. Но добрините и милостта са много повече, особено тези, които идват от Бог. В очите на този, чийто личен лайф гид е Бог, чийто личен домакин на тържество е Бог, животът изглежда добър и бъдещето е добро.