През 1989 г. до Аляска се случва един от най-големите петролни разливи. Танкерът Ексон Валдез се удря в крайбрежен риф, засяда там и 40 милиона литра суров петрол се изсипват в морето. Последиците за животинския и растителния свят са ужасни. Вината е на капитана на танкера Джоузеф Хазелууд, който заради проблем с алкохола поверява управлението на неопитен кормчия. В едно скорошно интервю водещият му задава въпрос дали след толкова години си е простил за допуснатата грешка. Хазелууд отговаря, че не иска да си прости, но винаги да си припомня как е можел да избегне катастрофата. Той казва, че цял живот ще живее със самообвинението.

Да простиш на този, който те е наранил понякога е трудно. Но да простиш на себе си може да се окаже още по-трудно. Дори когато другите са ти простили. Дори когато си изповядал греха си на Бог и Той ти е простил. „Бог може и да прости твоите грехове, но нервната ти система - няма.“ - пише Алфред Кожибски, полски философ и учен.

Самообвинението, срамът, вината, гневът към себе си, огорчението могат да продължат да ни съпътстват дълго след като сме допуснали грешки, с които сме наранил някой друг или себе си.

Някои хора не могат да си простят това, че са направили грешка и са сключили брак с погрешния човек. Или че са пропуснали да отговорят на чувствата на правилния човек и така са изгубили възможността да изградят мечтаното семейство. Или това, че с действията си са оскърбили, предали, измамили, злоупотребили с доверието на близки за тях хора. Или че като родители не са възпитали децата си добре, не са били до тях, когато е било важно, не са ги обичали достатъчно. Или че с грешките си са причинили увреждания, или смърт на други хора. Или че са допуснали да опропастят здравето си чрез алкохолизъм, наркотици и други саморазрушителни навици. Или че са пропуснали да учат, да усвоят професия, да започнат бизнес и да подсигурят добре своя живот и развитие. Или че са нарушили законите и чрез присъда са били белязани до края на живота си. Или че са престъпили своите морални и религиозни принципи и са отстъпили от вярата си в един определен период от живота си.

Да простим на себе си в подобни случаи се оказва трудна задача, защото ние сме едновременно в позицията на жертва и на насилник, на обвинител и на обвиняем, на този, който трябва да прости и този, който трябва да приеме прошката. Т.е. ние трябва да извървим едновременно пътя на смирението и покаянието пред нас самите, както и пътя на великодушието и снизхождението към себе си. И този сложен процес понякога блокира и забуксува. В този процес на търсене и даване на прошка на нас, можем да се препънем в разочарованието и срама от себе си. Ние се познаваме добре и знаем, че не заслужаваме да си подарим прошка, заради многократните провали да се променим и да победим слабостите си.

Именно това често се превръща в причина да изберем самообвинението и самоосъждането като начин на изкупление пред великодушието и смирението да си простим. Това е нашата отплата, чрез която се опитваме да постигнем справедливост – доживотна присъда в затвора на вината и срама.

Това е причината някои хора да са прекалено сурови със себе си, да не си позволяват нормалните удоволствия в живота, да избягват активен социален живот или да се въздържат от постигането на лични успехи и развитие. Те сами са произнесли и изпълнили присъдата „лишаване от свобода“ над себе си.

Съществува и друга група хора – на тези, които лесно и безпроблемно си прощават всичко. В повечето случаи обаче това не е истинска прошка, а нейна имитация, псевдопрошка.

Как можем да разпознаем имитацията?

Първо, истинската прошка дадена на другите или на себе си е нелек процес, който е свързан с понасянето на болка и вина. Псевдопрошката е лесна алтернатива, която прескача това конфронтиране с болезнените чувства и търси по-пряк път към освобождаването.

Второ, истинската прошка е свързана с изучаване на себе си, на мотивите, на тъмната страна на личността ни, тя изисква конфронтиране със злото в нас самите. Псевдопрошката вместо това е съпроводена с извинения, оправдания за действията ни, рационализиране, прехвърляне на вината на някой друг, или на обстоятелствата, убеждаване на себе си, че нищо лошо не сме направили, че не сме имали избор и т.н.

Трето, търсенето и даването на истинска прошка има за цел да ни направи по-добри. То е част от нашето духовно израстване и усъвършенстване. Лесната прошка на себе си има за цел да ни накара да се чувстваме по-добре. Тя търси бързо и лесно освобождаване от негативните чувства, за да можем по-скоро да продължим напред.

Проблемът е, че лесната прошка води до повърхностно освобождаване, до затрупване на вината, а не до освобождаване от нея.

Робърт Енрайт я нарича „…новият опият, който не само ни заслепява за грешките ни, но прави още по-лесно тези грешки да се появят отново, без това да предизвиква вина у нас.“ Джанис Спринг пише: „Освободени от моралната чувствителност, чрез лесната прошка ние избираме повърхностното чувство за благоденствие пред самоосъзнатото личностно израстване.“

Някои се чувстват толкова добре след лесната прошка на себе си, че дори имат желанието да сбъркат отново само и само, за да преживеят пак очистването и освобождаването от товара на вината. Но това не води до никаква промяна. Единственият ефект е този, че свикваме с грешките си и продължаваме да ги повтаряме дори много по-лесно и без да се осъждаме, намерили лесен и удобен начин да се чувстваме добре.

Как да простим на себе си здравословно и ефективно?

Как можем да преминем през процеса на прошката на себе си по един здравословен начин, да се освободим от самообвиненията, срама и горчивината и да продължим живота си напред? Възможно ли е да възстановим себеуважението, което сме изгубили чрез престъпване на собствените си морални, религиозни, социални и житейски ценности? Можем ли да превъзмогнем отчуждението от себе си и отново да постигнем вътрешен мир и интегритет?

Да. Както в междуличностните отношения прошката носи изцеление и освобождение, така и в отношението със себе си, прошката може да ни помогне да изцелим раните си и да продължим да живеем и да се радваме на живота. Ето няколко важни стъпки към това:

Първо, изправете се пред своите чувства, осъзнайте ги и ги изживейте.

Приемете, че имате право да се чувствате зле. Потискането на негативните чувства няма да излекува раната ви. Те ни казват, че нещо в живота ни не е както трябва и има нужда да бъде променено. Вътре във вас ще бушуват чувства, които ако не овладеете, може да отровят живота. Някои от тях са: гняв – ядосани сте на себе си, че сте допуснали грешката да се случи; вина – страдате, че сте наранили себе си и другите; срам – превърнали сте се в човека, който сте, и не сте успели да се справите с моралните предизвикателства. Изживейте напълно тези чувства, но не допускайте да останете дълго при тях. Те трябва да задвижат вътре във вас желанието за промяна на вашия живот.

Второ, поемете отговорност за вашите действия.

Това означава да потърсите, да осъзнаете и да признаете вината и отговорността за действията, чрез които сте наранили другите и себе си. Това включва също така покаяние и извинение. На първо място пред Бог. Той прощава веднага, когато има искрено покаяние. След това пред другите, които сте наранили. Те могат да ви простят, но могат и да не го направят. Това обаче не трябва да ви спре да потърсите също и прошка от себе си. Да, звучи странно. Как така да искаме прошка от себе си? Ами точно както обвиняваме и наказваме себе си, както се държим отговорни за грешките си, така можем и да поискаме прошка от себе си и да си подарим такава. Опитайте.

Трето, опитайте се да поправите нещата, ако е възможно.

Прошката е безплатен дар, който получаваме от Бог, който даваме на хората и получаваме от тях и който даваме на себе си и получаваме от себе си. Но част от процеса на прошката е израстването и промяната. Част от процеса на прошката е себеутвърждаването и възвръщането на доверието към себе си. Покажете на дело на себе си, че наистина съжалявате. Принасяйте дела на покаяние.

Например, ако сте били мързеливи и така сте провалили много възможности в живота си до този момент, сега започнете стъпка по стъпка да се борите с мързела си. Покажете си, че искате промяна. Ако сте разрушили здравето си чрез вредни навици, започнете да търсите път за освобождаване от тях и към трайна промяна. Ако се самообвинявате за отношението си към близък човек, променете го.

Не всичко може да бъде възстановено, а и не е необходимо. Но само ако сме ангажирани в един процес на израстване и промяна, дори да продължаваме да бъркаме, ще можем да изграждаме себеуважението си и чувството за собствено достойнство.

Заменете себеосъждането със себеутвърждаване и насочете енергията, която сте използвали за самонаказание към реални действия на промяна. Себеобвинението ни парализира. Можем да останем там – самосъжалявайки се и живеейки с чувството за недостойнство. Но може и да започнем реална промяна на живота си.

Четвърто, заменете срама и презрението към себе си с приемане и себеуважение.

Когато прощавате на някой друг, е важно да можете да проявите емпатия към виновника. Тук виновникът сте вие. Емпатията към вас самите трябва да се изразява в замяна на негативните чувства към себе си с положителни. Как? Приемете се, без да се оневинявате. Приемете се така, както Бог ви е приел и обикнал – несъвършени:

 „8 Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. 9 Не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв до века. 10 Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. 11 Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят, 12 Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. 13 Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят.  14 Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:8-14)

Пето, превърнете миналите грешки и провали в уроци за бъдещето.

Грешките, които са ни причинили най-много болка, са най-скъпите уроци. Ще е глупаво да сме платили такава голяма цена и да не сме си научили урока. Представете си, че плащате, за да участвате в най-скъпия езиков курс. И въпреки голямата цена, не учите уроците си, не подготвяте домашните си, не посещавате часовете. Парите ще са пропилени напразно.

Не пропилявайте напразно най-скъпите житейски уроци. Грешките, колкото и страшни да са, не са края на света. Понякога ние ги приемаме като край на кариерата ни, край на брака ни, край на публичния ни живот, край на възможностите ни в обществото. Не, те са край само тогава, когато ние изберем да са край. Вместо това, можем да ги използваме, за да станем по-добри партньори, приятели, професионалисти и по-добри личности.

Подарете си прошка, продължете напред и бъдете по-успешни и щастливи!