Оплесках нещата. Отново.

Лежа в леглото си и мисля. Мисля си що за провал съм аз. Какво ли е мнението на Бог за мен?

И протягам ръка към дневника си. И искам да запиша всичко върху белия лист. Искам черно на бяло да видя записана грешката си.

И тогава… някъде дълбоко в сърцето си чувам гласа Му: „Скъсай страницата!“ Притихвам за миг. И чувам същото: „СКЪСАЙ СТРАНИЦАТА!“

„Господи, защо го казваш? Как така да я скъсам? Аз имам нужда да запиша провала си. Имам нужда да го помня.“

Но чувам ясно посланието Му: „Късай и хвърляй в кошчето!“

Бавно дърпам листа от горния до долния му край. Звукът на късането ми носи облекчение.

Но виждам, че са останали няколко недокъсани парченца. И нещо в тях ме изумява. Невидима ръка е изписала върху тях тези трите:

ПРОЩЕНИЕ. МИЛОСТ. ЛЮБОВ.

И тихият Му глас ме уверява: „Всички грешки и провали, които си спомняш, всички тайни, от които бягаш и всички твои угризения – заличих ги. Всяко едно от тях изтрих от историята на живота ти. Опростена си. Приета си. И много обичана.

Осъзнах го напълно. Бог не просто ме толерира. Не просто ме приема, защото съм християнка и така е редно от Негова страна. А Той наистина, съвсем истински ме обича.

Където и да сте, каквито и провали да стоят записани в журнала на живота ви, бъдете сигурни, че Бог е скъсал тези страници след вашата изповед.

Останала е само МИЛОСТТА.

Останала е само ЛЮБОВТА.

Историята на вашия живот е далеч по-различна, отколкото си я представяте… и нейният Автор ви обича далеч повече, отколкото се осмелявате да мечтаете.

Ден след ден…